декември 2013г

Украйна/кандидат за член на ЕС/

По време на проправителствен митинг в Украйна, премиерът на страната – Микола Азаров, разкри какви са били изискванията на ЕС за премахването на визовия режим. По думите му, мнозина украинци се заблуждавали, смятайки, че „ако подпишем споразумението, свободно ще пътуваме за Европа“. „Нищо подобно“, каза той. „Първо Украйна трябва да узакони еднополовите бракове. Подкрепяте ли това?“, запита събралите се премиерът.


септември 2014г

Сърбия/кандидат за член на ЕС/

В сръбската столица Белград днес ще се проведе първият гей парад от 2010 г насам
Тази година събитието ще се проведе под засилена полицейска охрана и ще бъде следено отблизо от Европейския съюз, към който Сърбия се надява да се присъедини.









А сега на Вашето внимание,представям една статия.Превод е на форум-потребителя firawall,страницата с помесетн оригиналния превод може да проследите тук:http://motivatori.net/index.php?topic=1404.0



Прозорец на Овертон

Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализма и еднополовите бракове. Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години.   Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.   Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.   По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.    Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?   За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.     ТЕХНОЛОГИЯ   Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.   Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаият резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.     КОЛКО СМЕЛО!   Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.   Нали имаме свобода на словото.   Така че защо да не поговорим за канибализма?   На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.   Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.   Прозореца на Овертон  вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.   Едновременно с околонаучната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.   Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — «фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях». Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.   Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».     ЗАЩО ПЪК НЕ?   На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.   На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.   Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».   Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.   Няма повече канибализъм.   Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.   Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.   Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.   «Помните ли легендата за самоотвержената майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?»   «А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!»   «Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кой сте вие по дяволите за да обвинявате църквата?»   Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.     ТАКА И ТРЯБВА   След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.   Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.   «Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек» «Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства» «Има хора, които желаят да бъдат изядени» «Антропофилите са били провокирани!» «Забранения плод винаги е по-сладък» «Свободния човек има право да решава какво да яде» «Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб» «А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това».   В общественото съзнание изкуствено се създава «бойно поле» за проблема. На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.   Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.   При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на «територията на разума», откъдето с целия патос на «здравомислието и човечността» осъждат «всички фашисти».   На този етап «Учени» и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.     В ДОБРИЯ СМИСЪЛ   За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медиа персони.   Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.   Един от начините за популяризация се нарича «Огледайте се около себе си!»   «Вие не знаехте ли, че един известен композитор - онзи?.. антропофил.»   «А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.»   «А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага «Eat me, baby»?   На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.   Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.   След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: «Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това» — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на «Прозореца».   За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.   «Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?»   «Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!»   «Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности»   «Антропофилите са жертви, те са принудени от живота»   «Те са така възпитани» и т.н.   Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.   «Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!»     НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК   Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.   Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — «да се забранява яденето на хора е забранено».   Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.   В последния етап от движението на Прозореца от категория «популярно» в «актуална политика» обществото вече е пречупено. Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.   Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.   КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ   Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.   Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.   Не на табуто.   Няма нищо свято.   Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?   Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.   Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?   За съжаление ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.   Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.    Огледай се наоколо.  

в обществото във връзка с хомосексуалните "ценности" било въпрос на култура:

"/Поглед.инфо/ 40-дневен гей поход до Италия, в който участие ще вземат 30 души. Това е една от идеите, с които Варна е кандидатствала да стане Европейска столица на културата през 2019 г.

Съревнованието бе спечелено от Пловдив в началото на септември, а тези дни управата на морския град публикува формуляра за кандидатстване.

Походът Варна - Италия е озаглавен Walk4Pride и предвижда участници от цялата ЛГБТ общност. Маршрутът включва Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Словения, а крайната цел е италианският град, който заедно с българския ще е Европейска столица на културата. Авторите на идеята определят тези държави като "балканските страни, известни със своята нетърпимост", а целта на похода всъщност е да "насочи вниманието към нетолерирането на ЛГБТ и да покаже творческата енергия на ЛГБТ обществото". В името на тези задачи "прайдът" е трябвало да бъде посрещан по пътя от местни ЛГБТ общности, да се организират дискусии и да завърши с изложби в Италия и обратно във Варна.

Интересно са дефинирани участниците в похода - "фотографи, художници и други". Цялото мероприятие с бюджет 25 000 евро е трябвало да се организира в 2019 г. Фигурира в раздел "Срещни бъдещето" от апликационната форма."

Та да срещнем бъдещето, госпожи, господа и културни други...

Това същество на снимката - мъжки и женски елементи гротесткно съчетани, но тук има МЪЖКИ и ЖЕНСКИ черти, а не наистина някакво трето , специфично, нетипично , истински различно същество. ЖЕНСКА прическа и грим, МЪЖКА брада.

Тези, които искат да постигнат всички тези гнусни цели, какво ще правят с такива "поданици", чиято селсуалност е в центъра на живота им и искат целия свят да спре за да ги аплодира? Те искат да доминират. а не да бъдат разбрани и приети, оставени на спокойствие.

Единственото решение както се посочи вече е да сме ЕДИННИ и ОБЕДИНЕНИ срещу това посегателство срещу природните закони, обиждаме МАЙКАТА-ПРИРОДА , а тя ще ни накаже. Как ще накарат животните да не са грижовни и мили родители или да се събират еднополово, как ще отрекат техния пример?

Поздравления за темата! Както винаги - един много полезен и актуален постинг!

Да,очертава се светло бъдеще на култура и"творческа енергия"на талази...

Това същество е трансексуален.Да прочетем какво пише в и.нет енциклпедията какво определение дава за тези същества:
"Транссексуалността е форма на полова идентичност, при която даден човек трайно и устойчиво се идентифицира като представител на срещуположния пол. Т.е. при това състояние физиологичната и психологичната полова идентичност на индивида не съвпадат. Транссексуалността не е вид сексуална ориентация и няма общо с хомосексуалността.".Разбра ли сега колко сложно е това същество.То не е просто мъж в женски дрехи,който харесва мъже/сиреч педераст/.В същност дори педерастите не съществували!Имало гейове,лезбийки,бисексуални и трансджендър субкултури/забележи само колко интелигентно звучи-субкултури!/

Отново в и.нет енциклопедията потърсих информация за проявен хомосексуализъм при животните.Ето какво прочетох под снимка с един пингвин с две малки:
"Рой и Сайло са два мъжки пингвина в партньорство, отглеждани в Ню Йоркската зоологическа градина, които подобно на тези на картината са с международна известност, когато след като стават двойка, на мъжките е дадено яйце, което не е имало кой да го мъти и те го отглеждат като здраво женско пингвинче на име Танго".

Как са решили американците,че пингвните са двойка-не ми е ясно/известно е,че при американците доказателствата са нещо ненужно/.Интересното,че не са упоменали,че по принцип и мъжките,освен женските,мътят яйцата и отглеждат малките.

Толкова за доказателствата за наличието на хомосексуализма в природата.

"В писмото, което наскоро беше публикувано в списанието, издавано от Немската църква, става въпрос за това, че Световната здравна организация (СЗО) премахва думата „хомосексуализъм” от своя „списък с болести”. Авторът на писмото посочва, че хомосексуализмът и хомосексуалността вече се считат за „нормални”. През 1992 г. СЗО действително изключва „хомосексуализма” от списъка с диагнозите. Постъпвайки така обаче, тя просто следва Американската психиатрична асоциация (АПА), която вече е извадила хомосексуализма от своя „Справочник по диагностика и статистика” (DSM), тоест от списъка с психологическите разстройства."

"Някои хомосексуалисти излизат извън границите на чисто защитната позиция и се залавят да доказват, че това отклонение е желателен, благороден и предпочитан стил на живот."

"В последното издание на „Справочника по диагностика и статистика” на АПА виждаме тревожна промяна в отношението на определението за педофилия. Съгласно DSM-IV човек вече не се счита за педофил, ако има склонност към деца или си фантазира за интимен контакт с тях. Той се смята за педофил само в онзи случай, когато осъзнава, че постъпва лошо и изпитва безпокойство от това или ако педофилията възпрепятства неговия нормален живот."

"То не е просто мъж в женски дрехи,който харесва мъже/сиреч педераст/." - тук има един нов момент - това не е мъж, който се прави на жена, защото сега е оставена брадата- голяма, широка. Не се опитва да заприлича на жена изцяло. Получава се едно гнусно нещо.

При посочения пример с пингвините - те "двойка" ли са, "консумират" ли интимноста си? Не - те са едни отговорни представители на вида, които правят необходимото да се роди новия представител на техния вид. Ако в група от пингвини, тези двата се отделят е друго, а не насила оставени само двамата.